Прага - градът на 100-те кули

Прага (на чешки: Praha) е столицата и най-големият град на Чехия. Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известен е с многообразната си архитектура от различни периоди - барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъми др.

Прага има една от най-интересните истории в Европа и света. Още отсредновековието, средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада наАвстрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка наВермахта ведно с остатъците от РОА на генерал Андрей Власов. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския Съюз. През1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите с помощта на демокрацията. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските наВаршавския договор, включително и БНА. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Чехословакия през 1993г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.

 Вацлавският площад (на чешки: Václavské náměstí), е централниятплощад в Прага - столицата на Чехия.

Площадът е наименуван на св. Вацлав I, княз на Чехия, считан за духовен покровител на страната. По-рано се е наричал Конски пазар(Koňský trh), тъй като през Средновековието там са провеждани коннипанаири. Преименуван е на Вацлавски (Световацлавски) площад през 1848 г.

Той е сред най-известните и големи градски площади в света. Свидетел е на много исторически събития, демонстрации, празненства и обществени събрания. Площадът е търговски и делови център на Прага, там се намират известни хотели, магазини и кафенета. Средище е на централния столичен квартал Нове Место.

Вацлавският площад по-скоро напомня широк булевард: представлява продълговат четириъгълник с дължина 750 м, ширина 63 м (горе) и 48 м (долу), обща площ 45 хил. м², спускащ се от югоизток на северозапад. Сравняват често площада с парижките Елисейски полета – бул. „Шанз-Елизе“ (с размери 1915 м на 71 м).

Архитектурният ансамбъл на площада с около 60-на сгради се формира през ХІХ-ХХ век. Северозападният край на площада граничи с централния столичен квартал Старе Место. В югоизточния край на площада се извисява величественото неоренесансово здание на Националния музей. В него са поместени:

• пантеон (чийто купол господства над сградата) с бюстове на велики личности на Чехия,
• Музей на естествознанието и историята – основната част на комплекса, както и
• библиотека, съдържаща 1,3 млн. книги и 8 хил. ръкописа.

Пред Националния музей има конна статуя на св. Вацлав, издигната през 1912 г. Около паметника стоят скулптури на 4 други чешки светии: Людмила Чешка, Агнеса Чешка, Прокопий Сазавски, Адалберт Пражки.

Националният музей и паметникът на княз Вацлав I са считани за най-познаваемите символи на Прага.

 „Танцуващата къща“ е офисно здание в Прага в стил деконструктивизъм, състоящо се от две цилиндрични кули: нормална и деструктивна. „Танцуващата къща“ е архитектурна метафора на танцуваща двойка, и на шега е наричана „Джинджър и Фред”, в чест на Джинджър Роджърс и Фред Астер. Една от двете цилиндрични кули — тази, която се разширява към върха, символизира мъжката фигура (Фред), а втората част на зданието визуално напомня женска фигура с тънка талия, с развята във вихъра на танца пола (Джинджър).

Къщата е разположена в район Прага 2, на ъгъла на улица „Реслова“ и крайбрежната улица. Автори на проекта са хърватския архитект Владо Милунич и канадския архитект Франк Гери. Строителствота е извършено от 1994 до 1996 г. и е курирано лично от Вацлав Хавел.

Зданието представлява офисен център, в който са разположени няколко международни компании. На покрива се намира френския ресторант „La Perle de Prague“.

 „Танцуващата къща“ е построена на мястото на разрушено в хода на бомбардировките над Прага от американската авиация здание, построено в стил неокласицизъм в края на 19 век. Идеята за строителството на ново здание на мястото на руините, загрозяващи лицето на града до 1960-те, принадлежи на Вацлав Хавел, бившия президент на Чехия, който в продължение на много години живее в съседство.

 Астрономическият часовник (Prague Orloj) в Прага е средновековен, и е разположен на южната стена  на общината на стария град. Той е популярна туристическа забележителност. Часовникът съдържа три части – астрономическа (показва позициите на слънцето и луната в небето, а също и различни астрономически детайли), „ходът на Апостолите“ (на всеки час се показва фигурата на един от апостолите, и други движещи се скулптури) и календарна (чрез медальони се отразяват месеците). Най – старият детайл на часовника датира от 1410г. и е  направен майсторите Микулаш от Кадан и Ян Шиндел. 

 Ка́рловият мост (на чешки: Karlův most) е историческа забележителност на град Прага, мост над река Вълтава, съединяващ старинните централни квартали на Прага Мала страна и Старе место.

Строителството му започва по нареждане на Карел IV през 1357 г. на мястото на съборения от придошлите води Юдитин мост и завършва през 1402 г. Неговата дължина е 520 m, а ширината — 9,5 m. Мостът е изграден на 16 арки, облицовани с блокове от пясъчник. На моста са разположени 30 скулптури.

 Мостът се явява свързващо звено между резиденцията на чешките крале Пражкия замък и кв. Старе место. Освен това с него са свързани още няколко събития:

• през моста върви така нареченият „Кралски път“;
• през 1648 г. шведите атакуват Прага през моста.

 В периода на барока мостът е украсен с уникална галерия от скулптури, създадени от най-добрите майстори от онова време - Матиаш Бернард Браун, Ян Брокоф и синовете му Михал и Ян, както и Фердинанд Максимилиан. Всичките скулптури и скулптурни групи на моста са 30, като по-голямата част от тях са създадени в периода от1683 до 1714 г.

Сред тях са:

• „Видението на Свети Луитгард“ (1710), автор М. Браун — считана за най-красивата скулптурна група на моста;
• Групата „Светия кръст“ — най-старата скулптурна група, датираща от 1657 г.

 Независимо, че Нове Мнесто с бързи темпове губи средновековния си характер, духа на тези векове не са напуснали „Карловият площад” в Прага и той се е запазил във вида, в който Карл IV би искал да ги види.

Като всеки един площад и Карловият площад има своите ценни забележителности. Започвайки със северната му част, не може да не се отбележи внушителността на кулата на „Новомнесткото кметство”. Кметството е построено през 60-те години на XIV век и е сцена на Първата Дефенестрация. Днес то функционира като дом за културни изяви и сватби. Зад него на Карловия площад в духа на чешката кубистична архитектура се издига абсолютно неповторимия „Диамантен дом”.

Между Карловия площад и река Вълтава наднича бароковата църква „Св.Св.Кирил и Методи”. Тя играе роля на църковен дом на Чешката Православна църква в Прага от 1935 г. Срещу нея се намира малката готическа църква „Св.Вацлав”, в която са съхранени старинни стенописи.

Импозантната йезуитска църква „Св.Игнаций” и Йезуитският колеж в близост до нея заемат източната част на Карловия площад. „Св.Иганиций” е завършена в по-голямата си част през 1671 г. Работилите по нея са дали много от себе си, за да се постигне желания резултат – величествен симетричен интериор има пищна барокова декорация и мебелировка, висок розово-бял кораб с полукръгъл свод и поразителен висок олтар с колони.

На Карловия площад се намира една доста интересна сграда – „Фаустовия дом”. Според легендите това е била някогашната резиденция на д-р Фауст, но не е легенда, че е бил дом на Едуард Кели – авантюрист от Елизабетинската епоха, който упорито се опитвал да убеди Рудолф II, че ще успее да превърне в злато оловото и други метали.

Следващият „обитател” на Карловия площад е една религиозна сграда, издигната от Карл IV през 1347 г. Владетелят построява „Еамуския манастир”, воден от идеята да свърже източния и западния клон на християнството. Манастира претърпява няколко реформи по своята архитектура – през 1880 г. германски монаси престрояват по-голяма част от сградата в нвоготически стил, през 1967 г. покривът е направен доста забележителен по идея на Франтишек Черни, с цел да се замени разрушения такъв през Втората световна война. И днес „Еамуския манастир” отново е в процес на реставрация.